Джеймс Браун изпя „It‘s a man‘s world“ точно преди 51 години. И днес сякаш това е също толкова вярно, колкото тогава. Всички виждаме непрестанната промяна, която тече в бизнес света спрямо развитието на жените в него и установяването им като професионалисти със статут, сравним с този… на мъжете. Велика цел, нали? Идеята за различията между половете, взимани и третирани като предимство или недостатък, може да ви се струва невъзможно през 2018 година, но е факт. И ако още не ви се вярва – ето само част от нещата, с които продължават да се сблъскват жените днес в бизнес среда.

Да си измислиш…мъж

Да започнем с показателната история на Witchsy: скорошен стартъп, изградил онлайн магазин за, както самите те се изразяват, „странно изкуство за ценители“. Негови собственички са Пенелопи Газин и Кейт Дуайър, две художнички, които от самото начало са знаели, че няма да е лесно да вдигнат проекта от земята, но пък са имали огромен хъс за това. Със собствен бюджет от няколко хиляди долара и минимални технически умения дуото започва да представя концепцията за бизнеса си пред потенциални инвеститори. Witchsy е различен сайт - в него има странни скулптури и изкуство, насочено към хора, които са културно осъзнати, нихилистично настроени, имат черно чувство за хумор и обичат странно изглеждащи неща. Още през първата година той прави продажби на стойност 200 000 щатски долара и носи малка печалба на създателките си. 

Собственичките на Witchsy

Но разрастването на сайта не се случва, преди Газин и Дуайър да направят една много важна стъпка, а именно: да си измислят трети съосновател на име Кийт. Кийт, както можете да се досетите, не съществува никъде другаде освен в официалната кореспонденция и оферти на момичетата, докато те търсят финансиране. Едва две години по-късно те споделят за малката си измама, но по-тъжно е това, което споделят спрямо нея. Едва след появата на „Кийт“ хората започват да ги взимат насериозно. Преди него съществува интересен модел: хората подхождат скептично, мейлите, които получават в отговор на запитвания, започват с „Вижте сега, момичета…“ и са постоянно и непрекъснато подлагани на неуважително отношение от страна дори на външните сътрудници като дизайнери и програмисти, повечето от които са мъже.

След като Кийт Ман (да, фамилията „man”, или „мъж“ на български, не е случайна) се включва в кореспонденцията, Дуайър казва, че „разликата стана от земята до небето“. Преди да започнат да разпращат мейли, подписани с неговото име, Газин и Дуайър получават отговори след поне седмица. Кийт не само че получава отговор в рамките на два часа, но в мейлите към него се добавят и допълнителни реплики, например питат го „Имаш ли нужда от още нещо от мен?“ и добавят „Ако искаш да поговорим за още нещо, съм насреща“.

Двете собственички продължават да експериментират и да включват „Кийт“ в играта, като всеки път смяната на тона е изумителна. „Хората уважават повече един измислен мъж, отколкото нас“, казва Дуайър в интервю за Fast Company, „и това истински ме изумява. С времето обаче свикнахме с идеята, че явно това е начинът да накараме нещата да се случват в света, в който живеем“.

Когато се подпишеш като жена… без да искаш

Ако горният пример не ви звучи като достатъчно голямо доказателство за начина, по който се възприемат жените в бизнеса, ето нещо още по-прясно: случаят Никол Халберг, който се разви и разпространи в медиите през май тази година. Историята идва от две перспективи: от тази на Никол и oт друга - на нейния колега Мартин Шнайдер. Именно Шнайдер решава да разкаже целият случай първо в Twitter, а после Никол представя и собствената си гледна точка в Medium. А случаят е следния: преди време Никол и Мартин са работели рамо до рамо в малка компания, занимаваща се с подбор на персонал. И двамата се справят еднакво добре с работата си, с една малка разлика: на Никол й отнема много повече време да се разбере с клиента, отколкото на Мартин. „Шефът ни винаги ми обръщаше внимание върху бавната скорост, с която Никол стигаше до разбирателство с клиента“, казва Мартин, „и ме караше да я подтиквам да движи нещата по-бързо“.

Оригиналният туит на Мартин, с който той започва разказа си.

Един ден Мартин забелязва, че конкретен клиент се държи просто невъзможно. „Един от редовните ни клиенти се държеше грубо, отхвърляше всяка моя идея, игнорираше въпросите ми, казваше ми, че не разбирам термините, които той използва. Точно когато чашата започваше да прелива, забелязах нещо: тъй като с Никол използвахме споделена поща, случайно бях  използвал нейния автоматичен подпис вместо собствения ми“, казва Мартин. „Той се държеше грубо с Никол, не с мен.“ Тогава решава да експериментира и в следващия си мейл пише на клиента: „Здравей, Мартин е - поемам този проект от Никол“. Мартин казва, че промяната е била мигновена.

„Той започна да приема позитивно всяко мое предложение, да ми благодари, да отговаря светкавично, да ме хвали за въпросите, които задавам. Превърна се в перфектния клиент. Важно е да кажа, че не съм сменял подхода си. Смених единствено името си, от женско на мъжко.“ В следващите две седмици Никол и Мартин, които са добри приятели, правят експеримент. Мартин подписва всички свои мейли като Никол, а Никол - като Мартин. „Това бяха най-ужасните седмица в професионалния ми живот“, казва Мартин. „Клиенти, с които можех да се справя безпогрешно, се държаха унизително с мен. Всичко, което предлагах, беше поставяно под съмнение. Един ме попита дали си имам гадже.“ От своя страна Никол казва, че е имала най-продуктивните седмици в живота си. „Всичко се дължеше на невидимото предимство, че съм мъж“, казва Мартин. „И най-тъжното от всичко е, че тя знаеше и прие­маше всичко това като част от работата. Беше се примирила.“

Докъде води това?

Изследване на консултантската фирма Badenoch and Clark от 2015 г. показва, че 1/3 от работещите жени във Великобритания са били полово дискриминирани. Истории много, но неизменно стигаме до въпроса: докъде води този широкоразпространен тип дискриминация? Една от най-често срещаните последици от това е намалена продуктивност и мотивация - установено с изследване от Джоди Л. Джейкъбсън от WorldWatch Institute. Джейкъбсън казва, че към дискриминацията спадат всички забележки, шеги и реплики, намекващи за по-ниското качество на жените спрямо мъжете. Интересното е, че в дългосрочен план продуктивността и мотивацията в една организация се нарушават и за мъжете, и за жените, в случай че тази организация позволява полова дискриминация.

От Harvard Business Review изваждат интересно проучване отпреди 3 години. От изследваните големи организации в няколко държави се оказва, че 325 000 жени стартират на начални позиции, от тях 150 000 преминават в мениджмънт средно ниво и едва 7000 успяват да стигнат до позиция президент, вицепрезидент или CEO. Отново от HBR идват данни за проучване, при което се оказва, че на жени, които са станали майки, при кандидатстване на работа се предлагат средно 11 000 долара годишно по-малко, отколкото на жени, които нямат деца. Цялостно дискриминацията срещу жените води и до по-голямо текучество в големите компании - нещо, установено през 2016 и 2017 година от Business Insider. Това от своя страна води до изначално повече изхабени ресурси за интервюиране, наемане, обучение на нови кадри. Доказано е и че бизнеси, където се прилага осъзната или неосъзната полова дискриминация, са с по-ниска репутация цялостно и им е по-трудно да си намират добри служители.

Какво можем да направим?

Важна стъпка за промяна в насока равнопоставеност на жените и мъжете в бизнес среда е оценката на ситуацията и приемането, че проблем съществува. Много от мениджърите на по-високо ниво (които, каква случайност, са мъже!) не искат да го признаят. В случая на Мартин и Никол от горния пример след отнасянето на резултата от експеримента със смяната на имената до шефа им той изцяло пренебрегва случката с думите, че вероятно нещо друго е причинило лошото отношение на клиента, а не различието в пола на служителя. Втора важна стъпка е поставянето на ясни граници във взаимоотношенията във фирмата и при нужда провеждането на вътрешнофирмени обучения или коучинг - не само за служителите, но и за мениджърите. Най-важното: нужно е всички да осъзнаем присъствието на различното отношение към жените в бизнеса. Само от тези „всички“ зависи смяната на атмосферата изцяло и разрешаването на огромния проблем, който съществува в тази насока.

Оцени:
Рейтинг: 4
Тагове:
Още от HiComment

10 страхотни iOS игри, които няма да откриете за Android

23 | 14.05.2018